Жените на Тереза Зиковска

Живият, динамичен почерк в изкуството по начало свидетелства за
по-висока степен на саморазкриване на авторовата индивидуалност, която в
други случаи, при различна, по-дистанцирана творческа нагласа, донякъде
би могла да бъде прикрита или пък съвсем да остане „зад кадър“.
Казаното е валидно още повече тогава, когато е налице подчертано
експресионистична стилистика, каквато е живописта на Тереза Зиковска.
Следва обаче веднага да добавим, че тук става дума не за акцентиране или
за центриране на погледа върху авторовото „Аз“, което е твърде уязвимо и
вещае хипертрофиране на егото, а най-вече за желание и за открит стремеж
към съпричастност и към споделено разбиране.
Пред нас са картини, разкриващи многобройните „фасети“ на жената –
откровена и завоалирана, пряма и чаровно-прикрита, загадъчна, щедра и
чувствена в единната диалектика на духовното и материалното. Някои от
персонажите и моделите на Тереза Зиковска са пресъздадени в по-свободни,
естествени пози, други са изградени във фронтална, симетрична
композиция, която по презумпция съсредоточава вниманието на зрителя
върху лицето. Характеризират се с единство и борба на топли и студени, с
повишена тонална звучност, живописвани с едри петна и широко положени
мазки. По-голямата част от портретните изображения са лишени от
аксесоари и от атрибути, както и от конкретен предметно-пространствен
контекст. Понякога портретът естествено преминава в голо тяло,
реализирайки процеса на една спонтанна и непреднамерена жанрова дифузия.
Онова, което в най-висока степен характеризира картините на Тереза
Зиковска е обстоятелството, че различните образни нюанси, душевни
състояния, „вътрешни“ съдържателни моменти, физиономични особености и
т.н. се възприемат от зрителя не чрез и благодарение на „психологическия
израз“ на лицето, а посредством цялостната тонална материя и
спектралната феерия, която съставлява самата плът на техния живописен
градеж. Как да не си спомним за думите на Анри Матис, че експресията на
картината не е в мимиката и изражението на физиономията, а в
разположението на цветовете, в композицията, в директната изразна сила
на цвета!

проф. д. изк. Чавдар Попов

Тереза Зиковска завършва ССХУ по Приложни Изкуства – гр. София

Дипломира се в Националната художествена академия в класа на проф. Васил Овчаров и проф. Вихрони Попнеделев. Преподава живопис във ВСУ Черноризец Храбър – гр. Варна

Член е на Съюза на българските художници.

Собственик е на АРТ ГАЛЕРИЯ ТЕРЕЗА ЗИКОВСКА.