За изложбата от Пламена Димитрова-Рачева – изкуствовед;
Самата изложба включва 35 живописни платна създадени между 2000-2021 година и тя може да се уподоби с Проскинитарион, поради факта, че в нея са включени изображения на храмове от България, Св. Гора Атон, Светите земи в Израел и Палестина, Русия и Румъния. Както се знае Прокинитарионът е узаконено преклонение през реалното изображение /обект-реликва, храм, място на светостта/. Молитвата е към определеното място и време, т.е. ден на рождението или смъртта на чествания светец, неговото светилище и храма му. Задължителен елемент на молитвата се счита физическият допир или вземането на нещо от физическата субстанция на светите предмети.

За художничката Тереза Зиковска това е и още нещо – сътворение на нейни живописни картини с художествени образи, които са свързани с нейното молитвено пътуване по Светите места – храмове, манастири и земи.

Тереза е художник който непрестанно подлага на изпитание душата и сетивата си. Там където със съзерцанието и душевгъбението могат да се постигне омиротворената хармония на тишината и светлината, там при нея избухват цветовете със своята ярка, първична сила. Линиите се разпадат, политат във всички посоки, за да се стопят в безкрая и да останат само цветовете и с това, ние усещаме илюзорността на материалния свят.