Жените на Тереза Зиковска

Живият, динамичен почерк в изкуството по начало свидетелства за
по-висока степен на саморазкриване на авторовата индивидуалност, която в
други случаи, при различна, по-дистанцирана творческа нагласа, донякъде
би могла да бъде прикрита или пък съвсем да остане „зад кадър“.
Казаното е валидно още повече тогава, когато е налице подчертано
експресионистична стилистика, каквато е живописта на Тереза Зиковска.
Следва обаче веднага да добавим, че тук става дума не за акцентиране или
за центриране на погледа върху авторовото „Аз“, което е твърде уязвимо и
вещае хипертрофиране на егото, а най-вече за желание и за открит стремеж
към съпричастност и към споделено разбиране.
The women of Teresa Zikovska The lively, dynamic handwriting in the art initially testifies to a higher degree of self-revelation of the author’s individuality, which in other cases, with a different, more distant creative attitude, could be somewhat hidden or completely remain “behind the scenes”. What has been said is even more true when there is a markedly expressionistic style, such as the painting of Tereza Zikovska. However, we should immediately add that this is not about emphasizing or centering the view on the author’s “I”, which is too vulnerable and heralds hypertrophy of the ego, but above all about a desire and an open striving for empathy and for shared understanding . Before us are pictures revealing the many “facets” of a woman - frank and veiled, direct and charmingly-disguised, mysterious, generous and sensual in the unified dialectic of the spiritual and the material. Some of Tereza Zykowska’s characters and models are recreated in freer, natural poses, others are built in a frontal, symmetrical composition that presumably focuses the viewer’s attention on the face. They are characterized by the unity and struggle of warm and cold, with increased tonal sonority, painted with large spots and widely laid strokes. The majority of portrait images are devoid of accessories and attributes, as well as of a specific subject-spatial context. Sometimes the portrait naturally transitions into a nude body, realizing the process of a spontaneous and unintentional genre diffusion. What characterizes Tereza Zikovska’s paintings to the highest degree is the fact that the various image nuances, mental states, “inner” meaningful moments, physiognomic features, etc. are perceived by the viewer not through and thanks to the “psychological expression” of the face, but through the overall tonal matter and the spectral extravaganza that constitutes the very flesh of their pictorial edifice. How can we not remember the words of Henri Matisse that the expression of the picture is not in the facial expression and expression, but in the arrangement of colors, in the composition, in the direct expressive power of color! Prof. Ph.D. Chavdar Popov
откровена и завоалирана, пряма и чаровно-прикрита, загадъчна, щедра и
чувствена в единната диалектика на духовното и материалното. Някои от
персонажите и моделите на Тереза Зиковска са пресъздадени в по-свободни,
естествени пози, други са изградени във фронтална, симетрична
композиция, която по презумпция съсредоточава вниманието на зрителя
върху лицето. Характеризират се с единство и борба на топли и студени, с
повишена тонална звучност, живописвани с едри петна и широко положени
мазки. По-голямата част от портретните изображения са лишени от
аксесоари и от атрибути, както и от конкретен предметно-пространствен
контекст. Понякога портретът естествено преминава в голо тяло,
реализирайки процеса на една спонтанна и непреднамерена жанрова дифузия.
Онова, което в най-висока степен характеризира картините на Тереза
Зиковска е обстоятелството, че различните образни нюанси, душевни
състояния, „вътрешни“ съдържателни моменти, физиономични особености и
т.н. се възприемат от зрителя не чрез и благодарение на „психологическия
израз“ на лицето, а посредством цялостната тонална материя и
спектралната феерия, която съставлява самата плът на техния живописен
градеж. Как да не си спомним за думите на Анри Матис, че експресията на
картината не е в мимиката и изражението на физиономията, а в
разположението на цветовете, в композицията, в директната изразна сила
на цвета!

Prof. Ph. Chavdar Popov

Tereza Zikovska завършва ССХУ по Приложни Изкуства – гр. София

Дипломира се в Националната художествена академия в класа на проф. Васил Овчаров и проф. Вихрони Попнеделев. Преподава живопис във ВСУ Черноризец Храбър – гр. Варна

Член е на Съюза на българските художници.

Собственик е на АРТ ГАЛЕРИЯ ТЕРЕЗА ЗИКОВСКА.