Трудно е да говориш за голямата любов към Париж, нейния дух, все още носещ времето, когато се е оформяла така наречената Парижка школа, Монмартър е короната на Париж. Площад Тертр, с художниците привличащи туристите с това което рисуват и митичното гнездо на художниците – Бато Лавоар. Времето 1905 -1914г, когато там живеят в нечувана мизерия, тези които създават нови течения в изкуството. Там е преди всичко Пикасо, по-късно през ателиета минават Шагал, Моделиани и много други създатели на Парижката школа. Много още от големите имена минават при тях, за да си свързват както се казва часовниците. Аз импровизирам върху по- късните им ателиета, които вече са на други места, когато са вече утвърдени имена Монмартър ми е близък като дух.Там в бар Лапен Анжал, са се хранели великите художници на Франция, Бато лавоар, малките улички по които са вървели, спорили, рисували, влюбвали са се, влияещи са се в своя път на художници, създавайки Парижката школа, променила съвременния ход на изкуството.